(Човек яде, за да живее...)
      “Вжжжн... Вжжжн... Вжжжн...”
    Най-после!

       Казваше се Ланди, живееше на осемнайстия етаж и винаги се бе страхувал от Прозореца на Детската. Самата “Детска” беше обикновена стая с легло, маса, стол, библиотека, плюшени играчки и всичко друго, от което се нуждае ...

  (...в съавторство с Роси Стойкова, април 2005)
  Дрррррринг!
  Телефонът иззвъня и разцепи тишината. Едната половина от съзнанието й се опита нежно да възвърне спокойствието и да я отнесе обратно в страната на сънищата, където уюта и ...

***
Понякога някъде се разливат безкрайни сияния
Под които вятър на тласъци

***
Много пъти Господ подписа небето
С грозен почерк и прати сълзите си долу в пръстта.

 
   Висеше открай време на стената в спалнята – голямо, правоъгълно огледало с тъмна рамка. В него можеше да се огледаш целия – от глава до пети, да си оправиш яката на ризата или (с бърз жест) да вкараш в ред косата си. Ед...

 
  Чувствах студенината по тялото си. Стъпвах внимателно, бавно в лепкавата кал, с поглед, впит на метър пред себе си. Улицата, сгушена между два реда олющени къщи, извиваше в причудливи форми и се губеше, погълната до дъно от бездънна...