Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.12.2007 13:31 - ОТРАЖЕНИЕТО ( р а з к а з )
Автор: krassie Категория: Изкуство   
Прочетен: 1514 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 02.11.2008 13:30


 

   Висеше открай време на стената в спалнята – голямо, правоъгълно огледало с тъмна рамка. В него можеше да се огледаш целия – от глава до пети, да си оправиш яката на ризата или (с бърз жест) да вкараш в ред косата си. Едва ли нещо повече. Случваше се да заставам пред него... Да се убедя, че съм станал за бръснене или че пак съм сложил някой килограм през изтеклата седмица. Но само толкоз! Онова, което никога не разбрах, е какво виждаше в него жена ми. 
   Защото нейното поведение далеч не се побираше в границите на нормалното.
   Тя беше в състояние да прекара часове в изучаване на бръчиците около очите си, цвета на кожата си или каквото и да било там по тялото. Оглеждаше се, позираше, кокетничеше... Решеше се по сто пъти на ден... А всичко това в крайна сметка започна да ме дразни.
   И бракът ни не беше цвете за мирисане, в последно време все по-често намирахме причина за скандал, но висенето й пред огледалото надхвърляше това, което можех да понеса. 
  Звучи налудничаво, подозирам колко снизходителни усмивки ще предизвикат думите ми... Въпреки това си мисля, че огледалото видя твърде много от тъмната страна на нашия семеен живот. С времето то многократно бе влизало в ролята на мълчалив свидетел, отразил в себе си крясъци, обиди и чисто боксови схватки. 
   Можех ли да допусна, че един ден ще вземе свое собствено решение?

  От негова страна чашата на търпението трябва да е преляла на 5 декември 1993 година. Ще ви кажа защо. Беше една от онези утрини, които по никакъв начин не можеш да забравиш. Зад прозорците на спалнята се стелеше мъгла, която безшумно бе погълнала всеки детайл от заобикалящия ни свят. Стаята изглеждаше широка, чиста, дори прозрачна. И беше тихо. Като насън.
   Със събуждането си установих, че жена ми липсва. Одеалата висяха от единия край на леглото в безформена плетеница. Умът ми треудно се съвземаше и още се питах колко трябва да е часа, когато я видях. Стоеше пред огледалото, с гръб към мен, по сутиен и гащички, в топлата струя на електрическата печка, сплиташе косата си на някакви абсурдни микроскопични плитчици, а по лицето й се четеше абсолютна съсредоточеност.
   Беше се изкъпала.
   - Ще настинеш, скъпа – проговорих, пренебрегвайки “добро утро”. Вече предвкусвах времето, което щеше да убие в заниманието си. 
   Тя спря за миг... Погледна зад гърба на отражението си, видя ме, измърмори някакво “няма” и веднага ме забрави. Ръцете й отново замърдаха. 
   Беше абсурдно старанието, скоето се грижеше за себе си. Абсурдно до абсурд. Мислех, че я познавам, че съм преценил правилно доброто и лошото в нея, в крайна сметка, че съм свикнал с малките й странности... Мислех, че съм я приел.
   А не беше така. 
  Станах, облякох се, измих се, закусих, взех пощата, прегледах я и когато час и полвина по-късно надникнах в спалнята, жена ми тъкмо привършваше първата трета от обема на косата си.
   Не можах да го понеса.
   Беше ми дошло много и скандалът се разрази със силата на пустинна буря. Пет пари не давам дали ще ми повярвате, но действията и на двама ни за отрицателно време излязоха от контрол. При това за дълго.
   В един момент жена ми крещеше неудържимо, хриповете и фалцетните нотки в гласа й късаха безформени парчета от белотата на утрото. Яростта се процеждаше на капки от очите й, изливаше се в потоци безцветна злоба сълзи, а в един кратък миг десницата ми се стрелна напред в защита на грубо потъпканата тишина...
   (“Цап!”) 
   Лицето й се врътна към прозореца, при което няколко сълзи отлетяха в простора на стаята.
   После залитна.

Огледалото беше отзад и аз инстинктивно примигах, очаквайки да чуя пукот, трясък или нещо подобно... Но вместо това долових само тихо възклицание, след което тя падна оттатък. 
   Разбирате ли?
   Тя падна оттатък! Стоях без да мога да дишам. Без да мога да мигна или да мръдна. Като днес си спомням, че косата бе провиснала през лицето й, презрамката на сутиена й докосваше левия й лакът, а тя седеше на задника си и точно като мен 
   (вече)
   нищо не разбираше. 
  Възвърнах тишината... Прозрачността се изпълни отново със сънливото удоволствие от почивния ден. Но жена ми седеше оттатък, на пода в огледалната спалня, а точно до нея стоеше моето отражение. 

   Тогава то счупи огледалото.


                                        R. Всички права запазени!




Тагове:   отражението,


Гласувай:
0
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: krassie
Категория: Изкуство
Прочетен: 128561
Постинги: 39
Коментари: 13
Гласове: 149
Архив
Календар
«  Август, 2019  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031
Блогрол