Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.12.2007 13:11 - СЪН В РЕАЛНОСТТА ( р а з к а з )
Автор: krassie Категория: Изкуство   
Прочетен: 1153 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 05.02.2009 20:24


 

  Чувствах студенината по тялото си. Стъпвах внимателно, бавно в лепкавата кал, с поглед, впит на метър пред себе си. Улицата, сгушена между два реда олющени къщи, извиваше в причудливи форми и се губеше, погълната до дъно от бездънната паст на мрака. Лееше се пороен дъжд, капките болезнено шибаха надупчената мушама на гърба ми, пронизваха ме като невидими ножове, обливаха ме непрестанно, продължително, без спир... Усещах киселия вкус по мокрите си устни. Дишах трудно; въздухът, напоен с отровни изпарения, пареше гърлото ми, изгаряше трахеята и защтрихован от пороя, бясно пулсираше в такт с учестения ритъм на сърцето...
   Бях сам.
   Сградите, скупчени наоколо, ме гледаха пусто с мъртвите си прозорци, размазани и незначителни под тежката водна завеса.
   Потърсих да зърна нечия фигура, силует на човек – зает с мислите си, жив и реален, и истински... Но хората ги нямаше, нямаше ги и всичко останало губеше своето значение. Те бяха изчезнали, бяха изчезнали и мислите, и мечтите им, съществувах само аз, целият порой се сипеше върху мен, капките експлодираха и дупчеха тялото ми, стичаха се и се смесваха със собствената ми кръв, а зад гърба ми стъпките чезнеха, попили в калта... 
   В миг усетих нечие присъствие, вдигнах очи към небето и погледът ми се замрежи. Светът се залюля. Сградите се наклониха застрашително, коленете ми се подгънаха и се прострях по лице.
    Повече не успях да помръдна.
   Нещо ме теглеше надолу, всмукваше ме, дъхът ми секна, задавих се, сърцето ми биеше до пръсване, дланите ми се втвърдиха, конвулсивно вкопчени в меката пръст...

   ...Тогава се събудих. Къпех се в пот, пръстите ми яростно стискаха края на завивката.
   Бавно се изтърколи една минута, след нея втора. Мускулите ми се отпуснаха, дишането се нормализира.
   Усмихнах се.
      “Господи, какъв кошмар...”
   Изправих се без да бързам, протегнах се, прекосих стаята и разтворих мокрите прозорци.
   Валеше. Вятърът носеше в себе си кисел аромат. Усетих как студенината прониква през тялото ми и вече се канех да затворя, когато видях мъжа. Той стъпваше бавно, внимателно и гледаше вторачено на метър пред себе си. Беше покрит с мушама. Внезапно залитна, падна по очи и остана да лежи неподвижно.

   Дъждът заличаваше стъпките...


                              R. Всички права запазени!




Гласувай:
1



Следващ постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: krassie
Категория: Изкуство
Прочетен: 179164
Постинги: 39
Коментари: 13
Гласове: 149
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол