Автор: Краси Панайотов
Пловдив – Проглед (Юли 2011)
Филмът „Споделена любов” не се казваше така в мислите ми, преди да започна да работя по него, не се казваше така и когато работата по него беше прeполовена. Не се казваше никак. Беше филм за група „Джимикс” и по време на второто гостуване на групата в България (март 2011) дори не подозирах, че ще правя нещо подобно. Хрумката, че може би ще правя филм, ми просветна, когато си дадох сметка с колко материал разполагам. А това се случи, когато „Джимикс” си тръгваха. Заснетото не беше много, но сякаш беше достатъчно. Почти достатъчно, както се оказа впоследствие.
Нямаше как да направя филма вкъщи. Нищо, че ми се искаше. Направих го в телевизията. Вън от работното си време и така, че да не преча на колегите си. Тихомълком. Работейки, позапълних харда на компютъра, на който монтирах, което на няколко пъти изложи филма на риск, но до последици, които да си струват помненето, не се стигна. И филмът се получи.
Но се получи по-късно. Докато се получи, проблемите с хард-пространството се дублираха със софтуер, нежелаещ да работи, с липса на мрежа между монтажните компютри, с вируси, които напомняха за себе си точно когато не очакваш, или със токови удари, предизвикани от едно или друго, които традиционно бутваха старанието ми точно преди да натисна “Ctrl-S”. Но пък никой не ми беше обещавал, че ще е лесно.
И не беше лесно. Но беше удоволствие. Когато ставах в 5, за да съм в телевизията в 6, три часа преди да започне смяната ми – в които три часа работех на спокойствие, в отсъствието на колегите си и с чаша кафе до себе си – също. И когато правех същото в дни, в които трябваше да почивам – също. Беше удоволствие.
Късно вечер в телевизията не съм оставал отдавна. Не го направих и заради филма.
Не познавах софтуера за монтаж добре. Познавах го по-добре от повечето си колеги, и достатъчно добре, за да разчитам на себе си, но все си мислех, че не е достатъчно. И не беше. Но пък използвах пълния капацитет на познанията си. И правейки филма, наистина обогатих тези познания. Да добавя нови възможности към това, което вече знаех – това винаги си струва. А на подобно мислене са ме учили още в първи клас, ако не се лъжа. И това мислене работи.
За месеците, в които работех по филма, „Джимикс” живееха своя живот и не съм ги осведомявал за това, което правя. В един момент те разбраха, че нещо ще има да се случва, но не мисля, че някой от момчетата си е представял, какво точно предстоеше да се случи.
Предстоеше да посетят България за трети път.
Направиха го. Филмът се оказа добър повод за това, а идеята за концерт и премиера ведно, в рамките на една вечер, се хареса на всички, които се замислихме над тази възможност.
Филмът беше все още в процес на монтаж, когато идеите ми ме отведоха извън границите на това – да завърша филма, да плесна с ръце и да кажа „готово”. Заснех филм за филма. Сега, когато „Споделена любов” е вече завършен, филмът за филма все още не е. Но файловете са в архива ми. Нямам представа дали ще посегна към тях някога. Но е добре, че ги имам.*
С Милена мислихме заглавието няколко дни. Беше ясно, че то с мислене не става; заглавието трябваше да се появи самичко, изневиделица, да застане пред нас и да викне – „ето ме”! И ние да го огледаме за миг-два и да се съгласим – „да, ето те”!
Чак по този начин не се случи, но фразата „Споделена любов” изплува след телефонен разговор с брат ми. По-късно я обвързах с текста и всичко си дойде на мястото.
През 2003-та записах песен, наречена „Съвременна любов”. Сега, когато имах и една „Споделена любов”, нещата станаха лесни за объркване. Но, оказа се, и с това се свиква.
Брат ми се справи с превода, субтирирах филма около седмица, а с Милена отделихме един почивен ден, за да ги довършим. И след няколко основни прегледа на направеното, обявихме филма за готов.
Доста преди това, всъщност, когато нямах възможност да монтирам, работех по обложката. Да направя филм за „Джимикс”, това беше една добра идея, но за да бъде наистина всичко наред, съвсем всичко и съвсем наред, филмът трябваше да си има обложка.
Открихме си и две грешки в надписите. Няколко начални копия „заминаха” с тях, после поправих пропуските.
В края на юни 2011-та, „Споделена любов” беше завършен. И си имаше обложка.
А още на 4-ти юли „Джимикс” пристигнаха в Пловдив, за да свирят, и да изгледат филма – да го гледат заедно с всички, които харесаха идеята за концерт и кинопрожекция ведно, и не пропуснаха да се насладят на вечерта наживо...
--------------------
*Филмът за филма беше публикуван без монтаж през октомври - сведен до два авторски монолога (Бел. авт.)
