Постинг
14.07.2012 14:25 -
КРАСИ ПАНАЙОТОВ И ЗВЕЗДИТЕ
Автор: krassie
Категория: Изкуство
Прочетен: 3621 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 20.07.2012 15:05
Прочетен: 3621 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 20.07.2012 15:05
По-силно ли блестят, когато са близо?
I. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Красиви са, разбира се. Всичко сме се захласвали по тях в безлунни нощи и знаем, че нищо по-добре от тях не ни напомня, че сме прашинка в необятния Космос.
Свалена на нивото на човешките ни, делнични, земни възприятия обаче, думата "звезда" тутакси губи магнетичността си и по-скоро ни дава да разберем, че измежду 7-те милиарда човешки същества има такива, които, минали по един или друг път, положили повече или по-малко труд върху себе си или обкръжението си, и имали повече или по-малко късмет, са успели да се превърнат в публични личности и така да фокусират погледите на останалите. Върху собствената си неповторима персона или заедно с това върху нещата, които правят. Те са звездите измежду племето човешко, тленни в своята същност, но примамливи, различни, трудни за откриване и зорко пазени. Защото както е нормално една успяла човешка личност да може да си позволи немислими за обикновения човек неща, така е нормално пасаж по-дребни "риби" да гравитират около тази персона и да се хранят благодарение на тази персона и това, което тя прави. То е екип - важен наистина, със своя структура и собствена йерархия, които като по правило са променливи във времето. Звездата трябва да бъде ухажвана, разбирана и именно пазена. За да продължи магията, и за да продължат нещата да се случват.
Световният шоубизнес е мега-индустрия и с това твърдение аз просто потвърждавам потвърденото. Киното, музиката, спорта, телевизията - това са съвременните инкубатори на звезди и всеки би потвърдил, че следи развитието или поведението тук и там на шоумена от малкия екран, голмайсторът от Европейското първенство или главния герой от филма, който е гледал, когато се е запознал с първата си любов. Всеки си има причина да харесва или нехаресва някого и звездите обират именно тези позитиви и негативи - хората, които фокусират общественото внимание.
Звезди и псевдозвезди? Признани и самозвани? Големи и малки? Има ги всички. И всички, заедно с екипите си, компаниите, шоу-индустрията, представляват една никак не малка част от света - такъв, какъвто го познаваме в началото на второто десетилетие на 21-ви век.
Казаното до тук може да съм го преписал отнякъде и ако в казаното има невярности, те може и да не са моя грешка. Затова заключвам темата конкретно около личните си срещи със звезди. Спомените и фактите, касаещи тези лични срещи - тях не мога да препиша от никъде, освен от сърцето си.
II. ПРЕПИСКИ ОТ СЪРЦЕТО
Малко са болките, по-голяма от тази, да получиш шанса да се срещнеш със звезда, чийто живот и чиито изяви си следял където и както можеш години наред - мислел си, че познаваш този човек по-добре от него самия - и да установиш с очите си, че застанал до теб, той е по-нисък, има зле маскирана с пудра и коса пъпка на слепоочието си и вони на дезифектант. Болката е такава, че дори не се питаш, защо са ти били слепи очите, и по кого всъщност си пръснал привързаността си, да не кажа любовта си? Това положение попада в обозримите възможности. Но в това положение аз не съм попадал, с което се самопоздравявам за добрия вкус.
Шансовете да се срещна с различни звезди съм имал предимно покрай работата си в различни медии. Не твърдя, че срещите ми са били много, нищо че много и малко са разтегливи понятия, не твърдя и че съм прекарал кой знае колко време с една или друга личност, измъквайки от нея купища безценни признаия. Факт е обаче, че архивът ми е голям. Освен това, очевидно имам дарбата да превръщам интервютата в нещо силно доближаващо се до разговор. Смятам че там, в разговора, дистанцията се стопява, и на бял свят излизат неща, които не е било планувано да се раждат.
Немалък е броя на звездите, които съм нямал възможност да интервюирам. Впечатленията си за тях имам от пресконференции, където неизменно пласирам по някой въпрос, за да не кажа, че доста пресконференции буквално съм ги изнасял на гърба си, поради, примерно, недостатъчната заинтерисованост или ниска информираност у колегите ми. Начините да добия реално впечатление за това що за птица е определена звезда са много, и понякога наистина не е нужно кой знае колко, за да поставя вярната диагноза.
В подкрепа на казаното до тук се сещам за една рок-група, която изгря през 1986-та година с третия си албум и която е живото доказателство, как дългите години фенско съзерцание от моя страна еволюира в две срещи с членовете й, което в миналото ми се струваше пълна лудост и тотално невъзможно за случване. А се случи.
А) ЮРЪП
Те стъпиха на българска земя за пръв път на 11 май 2007-ма година в Ловеч. Заминах чисто по фенски, въоръжен със снимки за подписване, но не зaбравих да подплатя ентусиазма си със журналистическа карта. Пресконференцията се състоя между звуковата проверка и самия концерт, и това всъщност беше първата ми близка среща с именитата шведска петорка. Много са нещата, които мога да кажа за Юръп, но няколко са тези, на които ще се спра. Професионализмът им - човек не може да не го констатира. Тези хора знаят правилата на играта, знаят какво е нужно да правят и как да го правят. Външно чудесно поддържани (изрязани нокти, чисти коси, семпли, но елегантни дрехи, маркови очила, някоя и друга сребърна гривна или медальон), петимата демонстрираха откритост и добро настроение, но не и желание да излязат от рамките на дипломатичната, макар и дружелюбна шаблонност. И ако имаше дистанция, твърде видима за всички и напомняща кой е високо и кой е ниско и кой е важният и кой не, създаваха я не музикантите, а охраната, която обаче както и да го погледнем, също е част от играта.
За втори път ги видях в София на 15 юни 2012-та в същия състав и общото с първата ни среща беше, че разлика нямаше. Може би този път само охраната не беше така забележима и сякаш връзката между група и журналисти, а и между група и почитатели, се получи по-добре. А аз, бидейки човек, запознал се на младини с хълмовете, долините, равнините, хребетите и ветровете на целокупния рок-пейзаж именно благодарение на Юръп, сега не мога да не призная, че мечтите може би не винаги, но понякога се сбъдват.
Б) БРЕЙЗЪН АБЪТ
С Джо Лин Търнър и Ник Коцев се видях на 14 септември 2010-та в Пловдив. Брейзън Абът стартираха мини-турне и пресконференцията под тепетата беше чудесен начин да преценя качествата както на Джо, така и на оставащия до този момент леко загадъчен за мен Николо. Разбира се, пресконференцията не е като да седнеш рамо до рамо със звездата в бара и покрай разговора си, да обърнете по питие или няколко. Но тази пресконференция продължи повече от половин час, 80% от въпросите зададох аз, а материалът, на чиято база можех да си извадя заключения за качествата на двете водещи персони в групата се натрупа във впечатляващи количества. От позицията на годините си (роден през 1951-ва), Джо Лин Търнър е жива рок-легенда и да имам възможността да го видя отблизо, както и да говоря с него, беше гарантирано удоволствие за мен. Не съм сигурен как точно и с какви средства поддържа външния си вид, но за Джо бих казал че е всякакъв друг, но не и дядо. Чудесна фасада, което в крайна сметка е важно, когато работата ти е да бъдеш фронтмен, но освен това Джо демонстрира комуникативност, благодарение на която мога да твърдя, че е човек пълен с мъдрост, пласт по пласт наслоявана с годините житейски път. Говорихме за пари, музика и бизнес, за колеги, с които е работел, за човешки характери, авторски права и отминали турнета. Тук-там се посмяхме, което стри на прах всички стени помежду ни - без дори да съм сигурен, че стени някога бяха съществували. Контактът се получи безупречен - мост от думи, които облякоха представата ми за този човек в дрехи, които му отиваха. И в които беше нормално човек да го хареса.
Тази пресконференция беше и момент, след който аз продължих да следя развитието на Николо Коцев. Бях чувал доста за него, включително това, че когато работи, се превръща в нещо доста близо до диктатор. Възможно е, но моите впечатления говорят за човек, създаден да твори. Ник говори разумно, демонстрира уважение и всичко в него подсказва за ценноста на нещата, които е научил от живота в Европа и специално Финландия. Той знае какво и колко струва това да работиш с най-добрите. И макар причините му да е горд с всичко, което е постигнал, да са много, те в никакъв случай не преливат в петльово перчене. Напротив. Ник дава да се разбере, че дори да е изминал дълъг път и да е работил с десетки имена от световния рок-небосклон, си остава човек, търсещ и трудещ се в желанията и мечтите си.
В) ЙОРАН ЕДМАН
Това е една специална за мен личност, за която мога да разказвам много - вместо което ще бъда пестелив. Бидейки по мнението на мнозина един от най-добрите певци на Швеция, и имайки забележителна, достойна за уважение кариера зад гърба си, Йоран е трогателно земен и мил човек. Стават вече доста години, откакто той ми е личен приятел, и представата ми за него е категорично вярна и уж пълна, а все се самодопълва. Гостувал съм му, гледали сме мачове заедно, перфектен кулинар между другото, разглеждал съм негови графични рисунки, които е правил на младини и е запазил подтикнат от едно или друго... И това е същия човек, който в началото на деветдесетте е обиколил цяла Северна Америка, и далеч не само нея, като част от групата на легендарния китарен гений Ингви Малмстийн! С Йоран сме си говорили за това от мускули ли има нужда музиката, или от друго, за кръстопътищата в големия град и в живота, за сложните характери и успокояването на духа човешки с времето, също и за това слага ли се мед в кафето, или не. Блестящ изпълнител, Йоран е и човек от рядко качествен материал. Защото, ако светът на рок-музиката познава лекета - Йоран, в това отношение, е някъде на отсрещния полюс.
Г) БОНФАЙЪР
Забележителните германски рокаджии оставиха запомняща се диря в света на мелодичния рок през осемдесетте, и е факт, че до ден днешен те продължават да пишат музика и да изнасят концерти. Видях ги в Ловеч на 9 май 2009-та. Теоретически и практически подкован от Юръп, вече нямах проблем да открия хотела, в който е бандата. Известен проблем беше, че пропуснах официалната част на пресконференцията, но за сметка на това излових групарите в неофициалната част на срещата им с българските журналисти. Не беше проблем да седна на прес-масата с тях и да си направим снимка, което ми напомня да отбележа разбирането, с което охраната се отнесе към мен. Крис Лимбург и Клаус Лесман бяха сътворили по масата нещо, което би следвало да се определи като чиста свинщина, предвид пълните пепелници, чашите, хвърчащите листчета и съборените табелки с имената им. Бяха небръснати и очевидно незаинтересовани от вида си, а Клаус пушеше от цигарите на Крис. Бонфайър обаче си остават ярко име в света на европейския хард-рок и една от причините за това стана ясна, когато малко по-късно петимата се качиха на сцената...
Д) ТАРЯ ТУРУНЕН И МАЙК ТЕРАНА
Дойдоха заедно в Пловдив през септември 2011-та, за да представят спектакъла "Звярът и ритъма", състоял се на Античния театър на 21-ви, но дълго преди това бях следил творческия път и на двамата. Таря е ярък пример за това как една красива северна рок-принцеса може да направи кариера в тежката музика, въпреки че изостави мощната ракета-носител, наречена "Найтуиш", и се довери на крехките си ангелски криле. Концертът не предложи рок-музика, вместо което се оказа приятна симфонична структура от звук и светлина и именно това доказа креативността на двете звезди, които имах възможността да питам за доста неща на пресконференцията в пресцентъра на БТА в Пловдив. Таря преставлява ефирна порцеланово светла прелест, сякаш болезнено уязвима в своята крехкост и по детски чаровна усмивка. Беше облечена стилно. До нея Майк изглеждаше небрежен и дори поовехтял, в протъркания си някога черен, но вече сив потник, но присъствието му, дори без думите му, говореха за дългите рок-пътеки, които е утъпкал, а тези пътеки човек не може да отмине с лека ръка. "Аз съм барабанист и свиря за пари, музиката не ме интересува". Казват, че това са негови думи. Е, аз не съм ги чул от него.
Е) ДЖОН ЛОРД
Още една фигура, която заслужава най-малкото дълбокия поклон на всеки един себеуважаващ се ценител на качествената музика. С белите си коси и осанка на човек, с когото е редно да се съобразяваш и в чиито думи е добре да се вслушаш, Джон Лорд не оставя съмнения в нищо. Той беше в Пловдив през август 2009-та, на пресконференцията отговори обстойно на няколко мои въпроса и след нея аз вече знаех, че с този човек мога да нищя дълги и най-разнообразни теми. Той не свали сакото си, въпреки жегата, не свали и тъмните си очила. Демонстрира уважение към всички, но не позволи диалога да се размаже в края си и така срещата да прелее във взаимно губене на време. Колкото да композиторските и инструментални качества на Джон Лорд и десетките легендарни албуми, в които е участвал и с които е осеял звездния си път, за това тук дори няма да отварям дума.
III. ПОСЛЕДНА ЗАВЕСА
Твърде много са нещата, които са казани, още повече са преразказаните. Разбралите и неразбралите вероятно граничат със седемте милиарда на планетата ни. Написаното до тук е фрагмент, част от спомените ми и описаните срещи, избрани впрочем почти произволно, далеч не са всички, които съм имал, и за които имам какво да кажа. Но аз изначално не съм обещавал, че ще препиша сърцето си от кора до кора. В края на този текст искам да съм ясен, че благодаря на личностите, които са ме допуснали до себе си, неподозирайки, че един ден ще ми хрумне идеята да ги опиша на хартия с известна част от това, което мисля за тях и ведно с детайлите, обкръжили нашите срещи. Чудесно е, че са видели в мое лице човек, с когото могат да говорят и на чиито въпроси нямат против да отговорят. Това е един от начините да пощадя душата си - особено признавайки, че написаното до тук дори не е изчерпателно. Написаното до тук обаче поставя известен брой звезди на показ такива, каквито съм ги видял и каквито ги помня. Заради дълбокия си архив, с който разполагам, трябваше все някак да проконтролирам спомените си - реших да пиша само за популярни личности от чужбина, свързани с рок-музиката, и то само за част от тях.
Български звезди се твърди че има, звездната им величина е тема на друга мисъл и друг разговор, ако се намери опорна точка, но за тези от тях, с които съм разговарял, и от които имам лични впечатления, има какво да кажа. За разговорите и впечатленията си от тях, обаче, ще разкажа по същия искрен начин, както сега, друг път някъде в бъдещето.
Може би.
И ако в ясна, безлунна нощ ви се случи да се вгледате в звездите, не забравяйте, че те живеят по-дълго от нас. И ние сме тези, които утре няма да сме сред тях, а не обратното.
***
Автор: Краси Панайотов Юли 2012 www.krapan.com
(Забележка: Джон Лорд почина на 16 юли 2012 в Лондон, около седмица след написването на този материал)
I. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Красиви са, разбира се. Всичко сме се захласвали по тях в безлунни нощи и знаем, че нищо по-добре от тях не ни напомня, че сме прашинка в необятния Космос.
Свалена на нивото на човешките ни, делнични, земни възприятия обаче, думата "звезда" тутакси губи магнетичността си и по-скоро ни дава да разберем, че измежду 7-те милиарда човешки същества има такива, които, минали по един или друг път, положили повече или по-малко труд върху себе си или обкръжението си, и имали повече или по-малко късмет, са успели да се превърнат в публични личности и така да фокусират погледите на останалите. Върху собствената си неповторима персона или заедно с това върху нещата, които правят. Те са звездите измежду племето човешко, тленни в своята същност, но примамливи, различни, трудни за откриване и зорко пазени. Защото както е нормално една успяла човешка личност да може да си позволи немислими за обикновения човек неща, така е нормално пасаж по-дребни "риби" да гравитират около тази персона и да се хранят благодарение на тази персона и това, което тя прави. То е екип - важен наистина, със своя структура и собствена йерархия, които като по правило са променливи във времето. Звездата трябва да бъде ухажвана, разбирана и именно пазена. За да продължи магията, и за да продължат нещата да се случват.
Световният шоубизнес е мега-индустрия и с това твърдение аз просто потвърждавам потвърденото. Киното, музиката, спорта, телевизията - това са съвременните инкубатори на звезди и всеки би потвърдил, че следи развитието или поведението тук и там на шоумена от малкия екран, голмайсторът от Европейското първенство или главния герой от филма, който е гледал, когато се е запознал с първата си любов. Всеки си има причина да харесва или нехаресва някого и звездите обират именно тези позитиви и негативи - хората, които фокусират общественото внимание.
Звезди и псевдозвезди? Признани и самозвани? Големи и малки? Има ги всички. И всички, заедно с екипите си, компаниите, шоу-индустрията, представляват една никак не малка част от света - такъв, какъвто го познаваме в началото на второто десетилетие на 21-ви век.
Казаното до тук може да съм го преписал отнякъде и ако в казаното има невярности, те може и да не са моя грешка. Затова заключвам темата конкретно около личните си срещи със звезди. Спомените и фактите, касаещи тези лични срещи - тях не мога да препиша от никъде, освен от сърцето си.
II. ПРЕПИСКИ ОТ СЪРЦЕТО
Малко са болките, по-голяма от тази, да получиш шанса да се срещнеш със звезда, чийто живот и чиито изяви си следял където и както можеш години наред - мислел си, че познаваш този човек по-добре от него самия - и да установиш с очите си, че застанал до теб, той е по-нисък, има зле маскирана с пудра и коса пъпка на слепоочието си и вони на дезифектант. Болката е такава, че дори не се питаш, защо са ти били слепи очите, и по кого всъщност си пръснал привързаността си, да не кажа любовта си? Това положение попада в обозримите възможности. Но в това положение аз не съм попадал, с което се самопоздравявам за добрия вкус.
Шансовете да се срещна с различни звезди съм имал предимно покрай работата си в различни медии. Не твърдя, че срещите ми са били много, нищо че много и малко са разтегливи понятия, не твърдя и че съм прекарал кой знае колко време с една или друга личност, измъквайки от нея купища безценни признаия. Факт е обаче, че архивът ми е голям. Освен това, очевидно имам дарбата да превръщам интервютата в нещо силно доближаващо се до разговор. Смятам че там, в разговора, дистанцията се стопява, и на бял свят излизат неща, които не е било планувано да се раждат.
Немалък е броя на звездите, които съм нямал възможност да интервюирам. Впечатленията си за тях имам от пресконференции, където неизменно пласирам по някой въпрос, за да не кажа, че доста пресконференции буквално съм ги изнасял на гърба си, поради, примерно, недостатъчната заинтерисованост или ниска информираност у колегите ми. Начините да добия реално впечатление за това що за птица е определена звезда са много, и понякога наистина не е нужно кой знае колко, за да поставя вярната диагноза.
В подкрепа на казаното до тук се сещам за една рок-група, която изгря през 1986-та година с третия си албум и която е живото доказателство, как дългите години фенско съзерцание от моя страна еволюира в две срещи с членовете й, което в миналото ми се струваше пълна лудост и тотално невъзможно за случване. А се случи.
А) ЮРЪП
Те стъпиха на българска земя за пръв път на 11 май 2007-ма година в Ловеч. Заминах чисто по фенски, въоръжен със снимки за подписване, но не зaбравих да подплатя ентусиазма си със журналистическа карта. Пресконференцията се състоя между звуковата проверка и самия концерт, и това всъщност беше първата ми близка среща с именитата шведска петорка. Много са нещата, които мога да кажа за Юръп, но няколко са тези, на които ще се спра. Професионализмът им - човек не може да не го констатира. Тези хора знаят правилата на играта, знаят какво е нужно да правят и как да го правят. Външно чудесно поддържани (изрязани нокти, чисти коси, семпли, но елегантни дрехи, маркови очила, някоя и друга сребърна гривна или медальон), петимата демонстрираха откритост и добро настроение, но не и желание да излязат от рамките на дипломатичната, макар и дружелюбна шаблонност. И ако имаше дистанция, твърде видима за всички и напомняща кой е високо и кой е ниско и кой е важният и кой не, създаваха я не музикантите, а охраната, която обаче както и да го погледнем, също е част от играта.
За втори път ги видях в София на 15 юни 2012-та в същия състав и общото с първата ни среща беше, че разлика нямаше. Може би този път само охраната не беше така забележима и сякаш връзката между група и журналисти, а и между група и почитатели, се получи по-добре. А аз, бидейки човек, запознал се на младини с хълмовете, долините, равнините, хребетите и ветровете на целокупния рок-пейзаж именно благодарение на Юръп, сега не мога да не призная, че мечтите може би не винаги, но понякога се сбъдват.
Б) БРЕЙЗЪН АБЪТ
С Джо Лин Търнър и Ник Коцев се видях на 14 септември 2010-та в Пловдив. Брейзън Абът стартираха мини-турне и пресконференцията под тепетата беше чудесен начин да преценя качествата както на Джо, така и на оставащия до този момент леко загадъчен за мен Николо. Разбира се, пресконференцията не е като да седнеш рамо до рамо със звездата в бара и покрай разговора си, да обърнете по питие или няколко. Но тази пресконференция продължи повече от половин час, 80% от въпросите зададох аз, а материалът, на чиято база можех да си извадя заключения за качествата на двете водещи персони в групата се натрупа във впечатляващи количества. От позицията на годините си (роден през 1951-ва), Джо Лин Търнър е жива рок-легенда и да имам възможността да го видя отблизо, както и да говоря с него, беше гарантирано удоволствие за мен. Не съм сигурен как точно и с какви средства поддържа външния си вид, но за Джо бих казал че е всякакъв друг, но не и дядо. Чудесна фасада, което в крайна сметка е важно, когато работата ти е да бъдеш фронтмен, но освен това Джо демонстрира комуникативност, благодарение на която мога да твърдя, че е човек пълен с мъдрост, пласт по пласт наслоявана с годините житейски път. Говорихме за пари, музика и бизнес, за колеги, с които е работел, за човешки характери, авторски права и отминали турнета. Тук-там се посмяхме, което стри на прах всички стени помежду ни - без дори да съм сигурен, че стени някога бяха съществували. Контактът се получи безупречен - мост от думи, които облякоха представата ми за този човек в дрехи, които му отиваха. И в които беше нормално човек да го хареса.
Тази пресконференция беше и момент, след който аз продължих да следя развитието на Николо Коцев. Бях чувал доста за него, включително това, че когато работи, се превръща в нещо доста близо до диктатор. Възможно е, но моите впечатления говорят за човек, създаден да твори. Ник говори разумно, демонстрира уважение и всичко в него подсказва за ценноста на нещата, които е научил от живота в Европа и специално Финландия. Той знае какво и колко струва това да работиш с най-добрите. И макар причините му да е горд с всичко, което е постигнал, да са много, те в никакъв случай не преливат в петльово перчене. Напротив. Ник дава да се разбере, че дори да е изминал дълъг път и да е работил с десетки имена от световния рок-небосклон, си остава човек, търсещ и трудещ се в желанията и мечтите си.
В) ЙОРАН ЕДМАН
Това е една специална за мен личност, за която мога да разказвам много - вместо което ще бъда пестелив. Бидейки по мнението на мнозина един от най-добрите певци на Швеция, и имайки забележителна, достойна за уважение кариера зад гърба си, Йоран е трогателно земен и мил човек. Стават вече доста години, откакто той ми е личен приятел, и представата ми за него е категорично вярна и уж пълна, а все се самодопълва. Гостувал съм му, гледали сме мачове заедно, перфектен кулинар между другото, разглеждал съм негови графични рисунки, които е правил на младини и е запазил подтикнат от едно или друго... И това е същия човек, който в началото на деветдесетте е обиколил цяла Северна Америка, и далеч не само нея, като част от групата на легендарния китарен гений Ингви Малмстийн! С Йоран сме си говорили за това от мускули ли има нужда музиката, или от друго, за кръстопътищата в големия град и в живота, за сложните характери и успокояването на духа човешки с времето, също и за това слага ли се мед в кафето, или не. Блестящ изпълнител, Йоран е и човек от рядко качествен материал. Защото, ако светът на рок-музиката познава лекета - Йоран, в това отношение, е някъде на отсрещния полюс.
Г) БОНФАЙЪР
Забележителните германски рокаджии оставиха запомняща се диря в света на мелодичния рок през осемдесетте, и е факт, че до ден днешен те продължават да пишат музика и да изнасят концерти. Видях ги в Ловеч на 9 май 2009-та. Теоретически и практически подкован от Юръп, вече нямах проблем да открия хотела, в който е бандата. Известен проблем беше, че пропуснах официалната част на пресконференцията, но за сметка на това излових групарите в неофициалната част на срещата им с българските журналисти. Не беше проблем да седна на прес-масата с тях и да си направим снимка, което ми напомня да отбележа разбирането, с което охраната се отнесе към мен. Крис Лимбург и Клаус Лесман бяха сътворили по масата нещо, което би следвало да се определи като чиста свинщина, предвид пълните пепелници, чашите, хвърчащите листчета и съборените табелки с имената им. Бяха небръснати и очевидно незаинтересовани от вида си, а Клаус пушеше от цигарите на Крис. Бонфайър обаче си остават ярко име в света на европейския хард-рок и една от причините за това стана ясна, когато малко по-късно петимата се качиха на сцената...
Д) ТАРЯ ТУРУНЕН И МАЙК ТЕРАНА
Дойдоха заедно в Пловдив през септември 2011-та, за да представят спектакъла "Звярът и ритъма", състоял се на Античния театър на 21-ви, но дълго преди това бях следил творческия път и на двамата. Таря е ярък пример за това как една красива северна рок-принцеса може да направи кариера в тежката музика, въпреки че изостави мощната ракета-носител, наречена "Найтуиш", и се довери на крехките си ангелски криле. Концертът не предложи рок-музика, вместо което се оказа приятна симфонична структура от звук и светлина и именно това доказа креативността на двете звезди, които имах възможността да питам за доста неща на пресконференцията в пресцентъра на БТА в Пловдив. Таря преставлява ефирна порцеланово светла прелест, сякаш болезнено уязвима в своята крехкост и по детски чаровна усмивка. Беше облечена стилно. До нея Майк изглеждаше небрежен и дори поовехтял, в протъркания си някога черен, но вече сив потник, но присъствието му, дори без думите му, говореха за дългите рок-пътеки, които е утъпкал, а тези пътеки човек не може да отмине с лека ръка. "Аз съм барабанист и свиря за пари, музиката не ме интересува". Казват, че това са негови думи. Е, аз не съм ги чул от него.
Е) ДЖОН ЛОРД
Още една фигура, която заслужава най-малкото дълбокия поклон на всеки един себеуважаващ се ценител на качествената музика. С белите си коси и осанка на човек, с когото е редно да се съобразяваш и в чиито думи е добре да се вслушаш, Джон Лорд не оставя съмнения в нищо. Той беше в Пловдив през август 2009-та, на пресконференцията отговори обстойно на няколко мои въпроса и след нея аз вече знаех, че с този човек мога да нищя дълги и най-разнообразни теми. Той не свали сакото си, въпреки жегата, не свали и тъмните си очила. Демонстрира уважение към всички, но не позволи диалога да се размаже в края си и така срещата да прелее във взаимно губене на време. Колкото да композиторските и инструментални качества на Джон Лорд и десетките легендарни албуми, в които е участвал и с които е осеял звездния си път, за това тук дори няма да отварям дума.
III. ПОСЛЕДНА ЗАВЕСА
Твърде много са нещата, които са казани, още повече са преразказаните. Разбралите и неразбралите вероятно граничат със седемте милиарда на планетата ни. Написаното до тук е фрагмент, част от спомените ми и описаните срещи, избрани впрочем почти произволно, далеч не са всички, които съм имал, и за които имам какво да кажа. Но аз изначално не съм обещавал, че ще препиша сърцето си от кора до кора. В края на този текст искам да съм ясен, че благодаря на личностите, които са ме допуснали до себе си, неподозирайки, че един ден ще ми хрумне идеята да ги опиша на хартия с известна част от това, което мисля за тях и ведно с детайлите, обкръжили нашите срещи. Чудесно е, че са видели в мое лице човек, с когото могат да говорят и на чиито въпроси нямат против да отговорят. Това е един от начините да пощадя душата си - особено признавайки, че написаното до тук дори не е изчерпателно. Написаното до тук обаче поставя известен брой звезди на показ такива, каквито съм ги видял и каквито ги помня. Заради дълбокия си архив, с който разполагам, трябваше все някак да проконтролирам спомените си - реших да пиша само за популярни личности от чужбина, свързани с рок-музиката, и то само за част от тях.
Български звезди се твърди че има, звездната им величина е тема на друга мисъл и друг разговор, ако се намери опорна точка, но за тези от тях, с които съм разговарял, и от които имам лични впечатления, има какво да кажа. За разговорите и впечатленията си от тях, обаче, ще разкажа по същия искрен начин, както сега, друг път някъде в бъдещето.
Може би.
И ако в ясна, безлунна нощ ви се случи да се вгледате в звездите, не забравяйте, че те живеят по-дълго от нас. И ние сме тези, които утре няма да сме сред тях, а не обратното.
***
Автор: Краси Панайотов Юли 2012 www.krapan.com
(Забележка: Джон Лорд почина на 16 юли 2012 в Лондон, около седмица след написването на този материал)
Тагове:
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
