Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.09.2012 23:35 - Николо Коцев и компания - със запомнящ се симфонично-лиричен изстрел в сърцата на ценители
Автор: krassie Категория: Изкуство   
Прочетен: 2290 Коментари: 0 Гласове:
0



    Едно представление би могло да съдържа доста неща - неща добре или зле измислени, подбрани, режисирани и изпълнени. Представлението слага пред публиката себе си и своя автор. То е вид изкуство на показ и дава възможност на хората да го оценят - едни професионално, други по своему. А дали дадено представление е действително изкуство, е отделен въпрос. И с този въпрос обикновено се занимават, подтикнати от едно или друго, тези които могат да го оценят професионално.   То, представлението, има силата да те провокира, теб и всичко, което си мислиш, че къташ в душата си. Може да те прекара, дружески, ръка за ръка или с ритници по задника, през земни и неземни пространства. Може да те разсмее, разплаче, приспи или изгони от залата. Може да бъде запомнено от всички. А може и да не бъде от никого.   Представлението, което изнесоха Николо Коцев с "Кикимора" и симфоничния оркестър на БНР на 17 септември 2012 вечерта, сложи сякаш част от музикалното сценично изкуство в България на ниво по-високо. Обърна ярък прожектор към себе си, видяха се богатство на цвят и детайли. Избуяха принципните възможности на това изкуство, повече или по-малко достигнати за момента на родна територия и наистина убеди виждащите, чуващите, чувстващите и мислeщите, че музиката, поставена професионално на сцена и изпълнена със сърце от много сърца, не може да те остави равнодушен. Може да те остави без думи, без дъх, без представа за време или място. Но не и равнодушен.
  Вечерта на 17 септември 2012 Николо Коцев, със здравата и безотказна помощ на оркестъра, воден от диригента Емил Табаков, отряза главите и взе душите на наистина голямо множество ценители, приятели, познати, непознати и незапознати. Взе душите им не като Смъртта, която, говори се, ги отвежда в мрака и ги посява в пръстта на отвъдното. Взе ги - напротив - с ясната идея как да ги постави по-горе, на по-светло и по-топло, предразполагайки ги да се изпълнят - те, душите - с неподправената красота на непреходната музика. Едно изкуство на показ, което размива очертанията на делника и те прави (почти) нов човек. По-добър. Повече виждащ, чуващ и чувстващ.
  Ник Коцев ни подари за една вечер възможността да изострим възприятията си. Да настроим сетивата си. Даде ни възможност да го оценим - отново. Някои професионално, други по своему. Николо ни подари вечер, в която видяхме сълзите му, и нямаше съмнение, че експлозията от чувства хвърли огнения си отблясък двустранно. Бяха похитени и слушатели, и изпълнители.
  И ако по сцената по-късно са съхнели пот и кръв, това ще го определим като възможно.
Възможно е някой някъде, пред лаптопа по гащи, или маскиран с костюм сред публиката, да е бил на друга честота и съзрял кусур, да е викнал гръмко: "Видяхте ли! Той не е Бог!!!"
  И Николо Коцев наистина не е. И го разбира.
  Но е артист, отдаден на музиката, и знае, за кое си струва да отделиш парче от сърцето си, и за кое не. Това, което още не знае, ще го научи. И нещата в тази насока едва ли ще се променят, защото музиката се учи целогодишно. Все още ненаучен, но учейки се и учейки те, той ще продължи пътя си и дано е близо денят, в който ще ти предложи новото си представление.
  Нали си наясно, че той знае как се прави?

image Krassie Panayotov www.krapan.com





Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: krassie
Категория: Изкуство
Прочетен: 179174
Постинги: 39
Коментари: 13
Гласове: 149
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол