Музиката им се появи при мен на касетка, без да съм я искал. Това беше отдавна и от позицията на вече преполовения януари 2015-та си давам сметка, колко добре са се стекли обстоятелствата.
Някакъв ден през февруари 1994-та аз, „стар кокал” в редовете на Българската армия, ВВС, в поделението на Граф Игнатиево и на крачка от уволнението си, преглеждах (разбира се) вестник „Българска армия”.
Впрочем, в него неколкократно бяха публикували мои разкази и графики, че накрая даже и пари взех… Имам смътни спомени как някъде през пролетта, вече законно свалил униформата (без кубинките), търсих (и намерих) редакцията в София, а хонорарите просто си седяха и ме чакаха.
Вестникът беше обявил конкурс за уволняващи се през март – ще рече, точно за мен. Конкурсът представляваше възможност човек да отговори на десет въпроса с музикална насоченост, накрая на победителя му се полагаха десет касетки със съдържание по желание.
Участвах и спечелих. Казаха, че е повече заради красивия ми почерк и творческата мисъл, отколкото заради отговорите ми (в отговорите ми имаше неточности), но няма значение. Вместо десет ми изпратиха единайсет касетки, на домашния ми адрес, получих ги – вече цивилен – някъде през април, или началото на май 1994-та (спомням си че пратката, неголямо кашонче, се беше позабавила). От редакцията предварително ме бяха попитали каква точно музика и кои всъщност албуми искам, и аз им бях изпратил списък с десет заглавия плюс пет „резервни”. Разопаковах кашончето с наистина много удоволствие и разпилях касетките по масата, за да се полюбувам на гледката. Чувствах се страхотно, още повече, че 80% от желанията ми бяха изпълнени.
В купчината беше и албумът „Липсващата връзка” на Рейдж. Рейдж не бяха нито в списъка ми с десетте пожелани заглавия, нито в петте резервни.
Бяха дошли сами.
В следващите няколко месеца на касетофонът ми му се отвори работа. Пролетта се оттегли, лятото хвърли слънце в прозорците и аз, вече свободен човек, въртях касетките до самозабрава. Студентските ми години все още предстояха, имаше много неща за случване.
„Липсващата връзка”, пренебрегвана в началото, постепенно започна да се застоява в касетофона. Докато се усетя, албумът си намери едно малко местенце в сърцето ми и свойски си разположи задника там.
Оказа се, че студентските ми години ще са свързани с Югозападния университет в Благоевград. Есента на 1994-та, вече студент-първокурсник, обикалях Централна гара – София в изчакване да дойде време за влака. Разбира се, нямаше по-добро решение от това, да „убия” двайсетина минути в музикалния магазин, който бях открил неотдавна при някакво предишно пътуване до Благоевград. Магазинчето се намираше в подлеза на гарата и всъщност по онова време такива имаше много - обикновено предлагаха немалки списъци с касетки, видео-касети и компакт-дискове. Харесвах тези места.
Шарейки с поглед из рафтовете видях нова касетка на Рейдж, помолих каката да ми я подаде и заинтригуван много повече от албума, отколкото от каката, започнах да го въртя в ръцете си и да го оглеждам от всички страни – беше юбилеен албум, „10 години в Рейдж”. Десет години по онова време, все пак, бяха почти половината ми живот. Не знам доколко съм си направил сметка с парите, но я купих и малко по-късно се качих на влака доволен.
Ден по-късно приятелството ми с музиката на тази банда беше вече неоспорим факт. В средата на януари 2015-та, пазейки шест прашни касетки на Рейдж в колекцията си вкъщи (половината от тях със собственоръчно направени обложки) и мятайки поглед назад, виждам, че това приятелство е прегазило две десетилетия…
Доста неща се промениха. Най-малкото, днес никой не купува касетки. Рейдж дойдоха в София на 17 октомври 2009 г. в комплект с друга банда и тогава по различни причини не проявих интерес. На 10 януари 2015-та обаче, отново в София, историята сякаш сама се сведе до логичния си завършек. След двайсет годишно познанство с музиката им, не можех да ги оставя да вървят по пътя си, без да ги видя на живо.
И да, видях ги. Снимах ги. Взех автографи. Концертът беше прекрасен. Рейдж афишираха своята годишнина и този път годините не бяха десет, а трийсет.
Впрочем, билета ми беше подарен в края на 2014-та от дядо Коледа. Да е жив и здрав!
P.S.
(„Завършек” ли казах преди малко? Хмммммммм...)
---------------
www.krapan.com
Тагове:
THE LOST TECHNICAL KNOWLEDGE - IN MEMORI...
Groovy Sessions 307 2012- 02- 19 by Doss...