Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.12.2007 14:15 - Лирика - ЧАСТ I ('02-'04) -поетичен сюрреализъм-
Автор: krassie Категория: Изкуство   
Прочетен: 1285 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 06.02.2008 20:00


image
***
Много пъти Господ подписа небето
С грозен почерк и прати сълзите си долу в пръстта.
Катеря водата (отдолу нагоре) и временно
Нищо ми няма. Пороят се плисна в очи и стъкла до припадък.

Обърках посоките малко преди да разлйпя
Деня от нощта и се върнах да скрия лицето си в локвите...
И водни експлозии блесваха в миг и изчезваха
Като тръпки по вените. И тежък беше живота (за носене).

Небето (подписано) отгоре надолу се срутваше
И дращеше криви черти по стени от мисли и свлачища.
Спрях на небесната гара и седнах на куфара...
Тежък и прашен в него живота се сви и запали цигара.


***
По стъклото на лятото се прокрадвам и търся следата,
Която дъждовните капки пред мен са посяли и стъпкали.
Отразявам в себе си вятър и пръски от залеза
После (странно) студен се прибирам – огледално излъскан.

Няма нищо готово в нещата, които имам за вършене,
Няма нищо безкрайно в това, което до днес разпилях.
Само че птиците в моята клетка са вече сред мъртвите,
Доколкото Господ вчера ни прати дъжд от пера.


***
Времето там тече различно – на капки.
В момента извайват
Лицето на вятъра.
Небето виси като овехтяла палатка,
И скоро ще трябва
Да бъде поправено.

Високо над него, под тавана на стаята,
Паяк създава
своя вселена.
Без вход и без изход, неразумно прозрачна,
Пълна със мрак
И вятърни мрежи.

Знаеш ли...

Там има място за двама.
Защо ли тогава е толкова празно?

Сигурно времето може да бъде заразно.


***
Разхвърляй сънищата си преди да усетиш,
Че картините в тях
Се копират в деня ти.
Запази само онези, които са внесени
От лъчите в пространството
И са отдавна поканени.

Сутринта не разбираш, че небесните склонове
Са преместили облаци,
Птици и дим...
Решаваш в леглото си, че пак сънят е виновен.
А светът е зараснал
Зад очите накриво.

В светлината съня ти ще мине през сводове,
През пръснати крясъци
Дълбоко сред бездните.
Издраскай в сърцето си (поне) лъчите със молив –
Те са тиха покана 
Да изтанцуваме времето.


***
Събудих се с мъртъв ангел в леглото си.
Повяхнал. Студен.
Сив като утрото.
В очите му бездни провесваха склонове.
Сухи до черно.
Обладани от духове.

Сред небесните урви цветовете утихнали
Се напълниха с вятър.
Някой хлопна с крила.
Денят се разтвори в килера на мислите...
Посипа дъха ми. 
На смъртта ме представи.

Дълго си спомнях леглото във пламъци,
Перата в пространството
И кутията страх.
Днес е заровена... Всъщност, много отдавана
Не вярвам във Рая...
И в ангелски прах.


***
Бледнея далеч над листа и отблясъци –
Безлюден и тих...
Изчезвам.
Оглеждам лицето си в тоето тяло.
Огледално. Измито.
Лечебно.

Топим се без звук. Безплътни и лъскави,
Далеч над полета
И плажове.
Отдавна излюпени – четем живота до късно.
А докато изчезнем
Се
Ррррррраждаме.


***
Вече трети ден откакто Господ снима земята –
Снимки за спомен навярно, преди да я срине до равно.
Небето светва начесто и дървета избухват във пламъци,
С електрическа точност обагрени в огън и цвят.

Вече трупа моменти и в албума си пази душите ни...
Доволен и луд, пръска слънца, пожари и камъни.
Той няма представа за дните ни и бие земята до писък,
И в пепелта й после ще сее огризки
От нас.

Ще отглежда вселени в земните рани.


***
Деля се на две,
За да ти подаря от себе си.
Ще имаш половина като моята.
Няма две мнения, 
Че това е много. И нещо
Ще ти подскаже, че ти я давам изгодно.

Ако сложиш подаръка
В светлината на изгрева,
Ще пречупиш в лъчите му времето.
Наполовина предсказано, 
То се рони в очите ми...
Деля се на две – за да ме имаш до себе си.

--------------
R. В с и ч к и   п р а в а   з а п а з е н и !





Гласувай:
0
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: krassie
Категория: Изкуство
Прочетен: 147840
Постинги: 39
Коментари: 13
Гласове: 149
Архив
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930
Блогрол