Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.12.2007 14:30 - Лирика - ЧАСТ II ('05-'07) -поетичен сюрреализъм-
Автор: krassie Категория: Изкуство   
Прочетен: 1267 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 06.02.2008 20:05


image
***
Понякога някъде се разливат безкрайни сияния
Под които вятър на тласъци
Сваля от себе си слънчева риза
Блеснал до голо и намерил приют в кухото тяло
На изхвърлен от вълните отблясък
Ме заличава от пясъка ръката на дните ми

Никога никъде не намерих постлани в гнездото си
Пера от слънчеви птици
Защриховали дни и сумрачни оттенъци
До днес бледнели с небето зад прозорци отворени
И безропотни като робиня
Приседнала край книгите с прерязани вени

В кухото тяло на новия изгрев
  Затварям прозорците 
    За да не ми е студено


***
Без съмнение мнението ми се е стопило
Някъде в средата между казано и премълчано
Нямахме време и еднолично си представих минало
В което двата ми края сочат изток и запад

Без две мнения прегледах старателно вестника
Който накрая запалихме с думи и погледи
Нямах време и разбираемо си представих времето
Когато до късно ще мога да те виждам наоколо


***
Загръщам се в напълно прокъсано късче беззвездие
Заскрежена и временна
С мигли задраскваш следите от пръсти
Които до късно и болезнено дълго в тъмнината се смесваха
С потта по лицето ми
Преди да осъмнат разголени и посинели от въздуха

Разпадаш ме в бездънно и до тъмно плътно безвремие
Вледенено и вечно
Чупиш лъскави късове в питието на вятъра
Следите от пръсти пръскаш като криви кръстове в бездната
Разорана и черна
В която звездите заровихме и в пръстта посяхме телата си


***
С разкъсана външност до кости вехт и обветрен
Се разписвам с небесните сълзи по листа на дните си
После със мисъл попила във влага и шепа съмнения
От кал и коприва пристъпвам по края на нищото

Завинаги хладен в морето от цвят във очите ти
Потъвам във блясък и дъжд от дневни видения
Някъде в дъното птици се хранят с Райската пита
Натрошили звезди по небето

А Бог играе билярд със планетите


***
Затруднено е дишането ми и поемам на капки
Изпотената хлад на росата по масата
Рисувам по влагата водопади и свлачища
И сънливо си мисля колко тихо е в стаята

Паякът в ъгъла постила конците си
И чува как скърца сърцето в гърдите ми
Вдишвам студа и се изкашлям в хавлията
Пропита със кръв

И запоследно издишам


***
До скоро не знаех че в зенита си дните ми
Се разпадат като овехтял папирус
Напукани и кухи
По набраздената диря на времето
И докато се озъртам в тъмния свят под завивките
Пропускам да осъзная истински
Дневните и нощни случки
Които отдавна защриховат лицето ми

В полумрака ме е страх и стреснато топя очите си
В безкръвни писъци и крайности
Раздути и чужди
На света в който ме има и още напускам
А аз до скоро не знаех че в зенита си дните
Се трупат в прашния свят на душата ми
До един изпочупени
Докато преравям с ръце стъклата на купчина

Чернобели приумици


***
Задъхан издърпвам отвън навътре желание
Да прекатуря звездите и да ги струпам на купове
В ъглите небесни
Докато разчистя пространството и постеля пътека от зидове

Обрасли с тъмни късове и съхранили зад камъни 
Сребристата външност на нощни луни и безлуние
Сред вятърни мелници
Над които политам с ръце полепени с пера от листа и мастило

Пресъхнал разлиствам снега и осъмвам със раните
В които гарвани потапят човки и се разписват с кръвта ми

За да ме оставят

С надупчени от звездите длани
И едно задъхано дръпнато отвън навътре желание


***
Твърде лъскав и скътан под перата на мрака
Отблясък в очите ти пръсна искрите си
За да се умножи в каната с вино
Която трети ден доливахме и мълчахме с луната
Забравена или отдавна безплътно невидима
Край звезди с прах по лицата и до сиво изстинали

Комети пръскаха въглени и прогаряха кратери в масата
Като целувки от пурата на небесен наемник
Платен да подпали душите ни
И докато зад гърба му търсехме збвет от пътя на вятъра
Светът избухна в букет разцъфтели видения
Отразили се в каната с вино която с усмивка и в унес изпихме


***
И вчера почиствах прозореца
През който навлиза
Светлината с похабен молив издраскана
После бледи черти се разложиха
В извивка невидима
На синкаво от полумрака момичешко тяло

И вече го виждах покрито
С копринена мекост
Подухвана от синевата на вятъра
Когато разбрах че в извивките
Се крият пътеките
На светлината с мек молив издраскана

----------------
R. В с и ч к и   п р а в а   з а п а з е н и !




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: krassie
Категория: Изкуство
Прочетен: 147840
Постинги: 39
Коментари: 13
Гласове: 149
Архив
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930
Блогрол