Постинг
10.01.2013 12:50 -
МУЗИКА СЛЕД КРАЯ НА СВЕТА
(Димитър Налбантов с нов албум и без намеци за изчерпване)
Вятърът в природата си е стихия, част от света, в който живеем, той има силите и възможностите да променя много неща, заедно или поотделно, изведнъж или постепенно. Вероятно странно за мнозина, но за музиката важи същото - дума по дума. Разлики бихме открили само ако си нямаме друга работа. Или ако наистина нищо не разбираме.
Димитър Налбантов поднесе нов албум на приятели и почитатели в самия край на 2012-та, албумът се казва "Sing To The Mountain" и случайно или не, точно за планувания или предвиждан толкова време свършек на Света. Е, светът не свърши, 2012-та остана цяла-целиничка в историята с хубавото и лошото в себе си, а Налбантов влезе в новите 12 месеца с поредната си музикална приказка, разказана за пореден път виртуозно, и с много любов.
Да се анализира албум е леко налудничава задача, която опасно и клиширано може да завърши така: "Чуйте, за да се убедите". Аз разбира се ще кривна от тая удобна пряка и кратка посока - с нужната доза старателност и без да цапам нито душата си, нито сърцето си. Още по-малко вашите.
Девет инструментални пиеси, в които всичко си е на мястото. Налбантов почти никога не навлиза в дълбоките тунели на онези дълги композиции, които са съградени по начин, който те кара да се чудиш дали е по-добре да си жив, или умрял. Но със стандартните си времетечения, тези девет композиции имат всичко, което трябва да имат. Тези композиции са изработени повече от професионално, и далеч надхвърлят българската гледна точка по темата.
Отварящата едноименна пиеса предлага плътна звукова атмосфера, през която като пропуснати слънчеви лъчи проблясват солови откоси и бавно темпо, което те подсеща, че няма за къде да бързаш. Belintash е логичното място, през което слушателят преминава и тук китарата на Налбантов също продължава да е мека и интересна, а паузите в аранжимента оставят глътка тишина в миговете, в които тя е необходима. Заигравките с автентичния български фолклор са видими, без да се натрапват, а в определени пасажи чуваме десетки тонове, прецизно изсипани в кратко време. Dance with the trees – третата дестинация от музикалния родопски маршрут – удря в стомаха с ниската си ритъмкитара, с картечните каси и на места с откровения прогресив, който напомня, че това все пак е рок-музика. Човешкият глас в композицията освежава и не позволява слушателят да забрави, че това е изкуство, правено от човек за човека. В Light And Air има и светлина, и въздух, също и изненадващо нови звуци в бекграунда на звуковата картина. A New Day Is Coming е композиция, в която хармонията и летящата високо над нея на широки кръгове като орел китара казват всичко. Парче просторно, бавно и прозрачно като сутрешна родопска мъгла – откъдето нещата преливат в будната гласова врява на птиците, която слага началото на пъргавата и позитивна The Meadow Dance. В нея неравноделните ритми категорично показват, че и извън рамките на четири четвърти Налбантов се чувства комфортно и у дома си. Infinity e спокойна като езеро, над което, във въздуха, соло китарата на Дими може да изрисува всичко, и логично слушателят попада в следващата и предпоследна за диска Silver Water, която по вече утвърден и изискан начин прелива в хитовата затваряща Upstream. Тази финална пиеса, с ударното си темпо и красива структура може би напомня на известни световни китарни величия, отъпкали тази пътека, но интерпретацията на Налбантов слага с мек молив черта под сметката – сметка, която съдържа девет великолепни инструментални възможности да се докоснете до Родопите. А това, което ще трябва да платите, е около един час време…
Налбантов постла пред себе си новите 12 месеца, по които ще мине с достойнство, търсейки по-доброто за себе си и своята музика. Той е асеновградчанин, но отдавна музиката му, жива във времето, обикаля света – този свят, който той така обича. Знаейки, че света е действително живо същество, той гледа на него съвсем неподправено като на такова, и е убеден, че с него е редно да се живее в симбиоза.
Асеновград и митичните Родопи, на този етап, успяват да запазят този талантлив китарист близо до себе си, и това е близост, повече или по-малко взаимна. Налбантов, с новия си диск, прави поклон пред планината – а тя неминуемо му предоставя неповторимия си декор; декорът, различен в четири сезона, сред който Налбантов се чувства у дома си. Чувства се запазен и вдъхновен.
В първия месец на 2013-та Налбантов е завършен музикант. Не, че няма какво повече да научи, напротив, той се учи ежедневно. Но в началото на 2013-та Налбантов е далеч от младежката си някога безпардонност – днес той може да запише албум за 15 дни, благодарение на ерудицията си, познанията си и своите умения. Защото познава звукозаписния процес. Но той отдавна е на друга височина – и да запише албум за 15 дни на него не му е необходимо. Той ще запише албум тогава, когато се е убедил, че песните са минали стократно през сърцето му, наранявайки го болезнено, и допълвайки го с любов и нови усещания.
Техниката и апаратурата за един себеуважаващ се китарист са важни, няма спор. Важни са, но не са най-важното. И за да забравите за съмненията си, в случай че имате такива, дайте на Дими една акустична китара и го оставете в преддверието на Родопите…
Там, където Асеновата крепост и вятърът кръщават залезите в злато.
Краси Панайотов / Януари 2013
--------
Вятърът в природата си е стихия, част от света, в който живеем, той има силите и възможностите да променя много неща, заедно или поотделно, изведнъж или постепенно. Вероятно странно за мнозина, но за музиката важи същото - дума по дума. Разлики бихме открили само ако си нямаме друга работа. Или ако наистина нищо не разбираме.
Димитър Налбантов поднесе нов албум на приятели и почитатели в самия край на 2012-та, албумът се казва "Sing To The Mountain" и случайно или не, точно за планувания или предвиждан толкова време свършек на Света. Е, светът не свърши, 2012-та остана цяла-целиничка в историята с хубавото и лошото в себе си, а Налбантов влезе в новите 12 месеца с поредната си музикална приказка, разказана за пореден път виртуозно, и с много любов.
Да се анализира албум е леко налудничава задача, която опасно и клиширано може да завърши така: "Чуйте, за да се убедите". Аз разбира се ще кривна от тая удобна пряка и кратка посока - с нужната доза старателност и без да цапам нито душата си, нито сърцето си. Още по-малко вашите.
Девет инструментални пиеси, в които всичко си е на мястото. Налбантов почти никога не навлиза в дълбоките тунели на онези дълги композиции, които са съградени по начин, който те кара да се чудиш дали е по-добре да си жив, или умрял. Но със стандартните си времетечения, тези девет композиции имат всичко, което трябва да имат. Тези композиции са изработени повече от професионално, и далеч надхвърлят българската гледна точка по темата.
Отварящата едноименна пиеса предлага плътна звукова атмосфера, през която като пропуснати слънчеви лъчи проблясват солови откоси и бавно темпо, което те подсеща, че няма за къде да бързаш. Belintash е логичното място, през което слушателят преминава и тук китарата на Налбантов също продължава да е мека и интересна, а паузите в аранжимента оставят глътка тишина в миговете, в които тя е необходима. Заигравките с автентичния български фолклор са видими, без да се натрапват, а в определени пасажи чуваме десетки тонове, прецизно изсипани в кратко време. Dance with the trees – третата дестинация от музикалния родопски маршрут – удря в стомаха с ниската си ритъмкитара, с картечните каси и на места с откровения прогресив, който напомня, че това все пак е рок-музика. Човешкият глас в композицията освежава и не позволява слушателят да забрави, че това е изкуство, правено от човек за човека. В Light And Air има и светлина, и въздух, също и изненадващо нови звуци в бекграунда на звуковата картина. A New Day Is Coming е композиция, в която хармонията и летящата високо над нея на широки кръгове като орел китара казват всичко. Парче просторно, бавно и прозрачно като сутрешна родопска мъгла – откъдето нещата преливат в будната гласова врява на птиците, която слага началото на пъргавата и позитивна The Meadow Dance. В нея неравноделните ритми категорично показват, че и извън рамките на четири четвърти Налбантов се чувства комфортно и у дома си. Infinity e спокойна като езеро, над което, във въздуха, соло китарата на Дими може да изрисува всичко, и логично слушателят попада в следващата и предпоследна за диска Silver Water, която по вече утвърден и изискан начин прелива в хитовата затваряща Upstream. Тази финална пиеса, с ударното си темпо и красива структура може би напомня на известни световни китарни величия, отъпкали тази пътека, но интерпретацията на Налбантов слага с мек молив черта под сметката – сметка, която съдържа девет великолепни инструментални възможности да се докоснете до Родопите. А това, което ще трябва да платите, е около един час време…
Налбантов постла пред себе си новите 12 месеца, по които ще мине с достойнство, търсейки по-доброто за себе си и своята музика. Той е асеновградчанин, но отдавна музиката му, жива във времето, обикаля света – този свят, който той така обича. Знаейки, че света е действително живо същество, той гледа на него съвсем неподправено като на такова, и е убеден, че с него е редно да се живее в симбиоза.
Асеновград и митичните Родопи, на този етап, успяват да запазят този талантлив китарист близо до себе си, и това е близост, повече или по-малко взаимна. Налбантов, с новия си диск, прави поклон пред планината – а тя неминуемо му предоставя неповторимия си декор; декорът, различен в четири сезона, сред който Налбантов се чувства у дома си. Чувства се запазен и вдъхновен.
В първия месец на 2013-та Налбантов е завършен музикант. Не, че няма какво повече да научи, напротив, той се учи ежедневно. Но в началото на 2013-та Налбантов е далеч от младежката си някога безпардонност – днес той може да запише албум за 15 дни, благодарение на ерудицията си, познанията си и своите умения. Защото познава звукозаписния процес. Но той отдавна е на друга височина – и да запише албум за 15 дни на него не му е необходимо. Той ще запише албум тогава, когато се е убедил, че песните са минали стократно през сърцето му, наранявайки го болезнено, и допълвайки го с любов и нови усещания.
Техниката и апаратурата за един себеуважаващ се китарист са важни, няма спор. Важни са, но не са най-важното. И за да забравите за съмненията си, в случай че имате такива, дайте на Дими една акустична китара и го оставете в преддверието на Родопите…
Там, където Асеновата крепост и вятърът кръщават залезите в злато.
Краси Панайотов / Януари 2013
--------
Тагове:
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
