Постинг
12.06.2013 18:55 -
ПРЕДВИДЕНО ДА БЪДЕ (разказ)
Лимузината се движеше със средна скорост, в купето беше тихо, а пейзажът навън беше едновременно скучен и двойно матов. Скучен, защото беше типично предградие, а двойно матов, заради стъклата на лимузината и тези на слънчевите му очила. Виждаше всичко в стъклено бежово и беше на крачка да задреме. Допълнително го унасяше радиото, което лееше от скрити колони звукова сънотворна есенция. Тишината, бежавостта, едва дочуващата се музика и климатика, плюс мекия клатуш на возенето, го подтикнаха да направи именно онази крачка, която му оставаше до това, да заспи.
И заспа. Чашата лежеше в краката му, изплъзнала се и разляла безшумно няколко капки скъпо уиски върху меката настилка на пода и пръснала топящи се бучки лед, когато музиката заглъхна до нула и човешки думи изромоляха от колоните така, както само думи могат да ромолят в изолираното уединение на една представителна кола.
"...червен пикап влетял през витрината на крайпътна кръчма в Северното предградие, на шосе 25 край Бирената фабрика. Загинали са петимата, които са били по това време в заведението, също и водачът на пикапа. Единственият оцелял след тежкото произшествие е седемдесет годишен старец с умствени проблеми - мъжът не можел да говори, а в момента на инцидента бил излязъл, привлечен от спряла наблизо лимузина..."
Старецът редовно прекарваше следобедите си тук - не пречеше на никого, не вдигаше врява, защото не можеше да говори, а вероятно поради това обикновено седеше на метър от вратата и точно до прозорците. Пиеше евтина водка с тъмен произход и на никой не му беше ясно кога какво се случва в главата му. А и това нямаше значение. Кръчмата беше евтина, в нея беше евтино, и безделници от близките сгради почти ежедневно пилееха времето си тук.
Този следобед в заведението не се случваше нищо по-различно. Четирима играеха карти, барманът седеше на примъкнат стол до тях и подканяше за повече инициатива, когато някоя от чашите на играчите се изпразнеше. Познаваха се, а следобедите сякаш бяха предварително предначертани.
Лимузината спря малко след завоя и старецът я видя. Истинска красавица. Няколко слънчеви отблясъка бяха кацнали неподвижно по части от нея.
Изведнъж, без реална причина, пожела да я разгледа отблизо и стана, за да го направи. Никой не му обърна внимание.
Точно там, където пътят правел завой под прав ъгъл, от външната страна спрямо завоя, имало насипан куп чакъл - остатък от скорошни ремонтни дейности. Кръчмата била на десетина метра от купчината.
Червеният пикап, по някаква причина, пропуснал завоя. Шофьорът бил сам и се предполагало, че или му е прилошало, или е задрямал. Пикапът се врязал в чакъла с висока скорост, отхвръкнал сред експлозия от пръст и дребни камъни, прелетял по изящна дъга десетината метра до заведението и с адски трясък влятял през витрината, помитайки всичко пред себе си.
Миг по-късно, смачкан, излязъл през задната стена, понесъл със себе си дъски, пердета, покривки и части от столове и маси, за да спре най-сетне и притихне в задната градина.
Разлаяло се куче.
Шофьорът взе бавно завоя и спря лимузината извън шосето - нито той, нито пътника му бързаха за някъде. Това беше обиколка с неизвестна за шофьора цел, но целта спокойно можеше да бъде и отдих, колкото и нелепо да звучеше този тип отдих за някои хора.
Мъжът отзад беше пийнал доста уиски и сега дремеше с накривени слънчеви очила. Беше възможно да е знаменитост, но не го познаваше. Ангажимента беше за четири часа обиколка из града плюс четирите предградия и договорката беше станала по телефона. Северното предградие беше последното в списъка и ето че сега мъжът спеше, а шофьорът излезе, да си опъне гърба. А и за да си отговори на няколко въпроса.
По радиото бяха съобщили за катастрофа на шосе 25 край Бирената фабрика, и в момента той беше на мястото. Виждаше високите комини на завода, виждаше и заведението, което трябваше да е пострадало. Но...
Тогава видя още две неща почти едновременно. Някакъв старец, с чаша в ръка, излезе от кръчмата и се заклатушка към него, а по пътя - на правата преди завоя - се появи червен пикап.
В заведението играта току-що приключи. Четиримата мъже поръчаха по още едно и събраха картите. Барманът се надигна от мястото си, за да донесе новата поръчка, когато видя кола в небето пред витрината си. И колата ставаше все по-голяма.
Пред очите на шофьора на лимузината заведението се превърна в голямо безформено петно от пясък, пръст, чакъл, дървен материал, стъкло, прах и дим, а трясъкът беше сякаш умножен и насложен така, че да разлюлее света. По-късно щеше да се закълне, че е видял куче с развети уши и лапи в четирите посоки да лети във въздуха и да се приземява отзад в градината, после да се изправя и да почва да лае. Дори щеше да се опита да обясни това: вероятно кучето се беше возило в каросерията на пикапа.
Вратата на лимузината се отвори, пътникът, чул нещо и буден частично, се измъкна тромаво, застана до шофьора и свали очилата си, за да види какво става. От кълбата стелеща се пепел и все още падащите тук-там от небето камъни въздухът му свърши и му призля.
Тогава и двамата се вгледаха в стареца. Зад гърба му пепелта се разстилаше и слънцето, вече ниско над западният хоризонт, я правеше червена. Той държеше чаша, по която пламенееха отблясъци, и дори не се обърна, за да види, че кръчмата вече я няма. Вместо това приближи лимузината.
Огледа я с възхищение.
Изведнъж спря, наведе се и вдигна от земата някаква монета. Слънцето просветна в нея. Полюбува й се секунда-две. Целуна я. После я пусна в джоба си.
"Късметче!" - му се искаше да каже.
Но не можеше. Само се усмихна.
От някъде се чу вой на сирени, който започна да се усилва, а вътре в лимузината радиото спря.
***
Автор: Краси Панайотов
Всички права запазени!
Тагове:
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
