Машината се задвижва трудно, но вече работи

„Афазия” стартира в Смолян в края на 80-те години на XX-ти век – рок-група, свиреща на живо единствено авторски песни. Във времето бандата издава два албума: „Virginal World” (1996) и „RaZnodenstvie” (2003). В началото на 2018-та Краси Панайотов импулсивно решава да тества (първо) себе си и записва барабани за ново парче, без да е сигурен, че все още може – не е свирил от години, а и е преживял тежка операция на левия крак. И (второ) – иска песен, която да го убеди, че след 15 години сън, „Афазия” може да бъде събудена. Според Краси: „Когато много твои скъпи приятели са дали част от сърцата си за една кауза, най-доброто, което можеш да направиш, е да се опиташ да я поддържаш жива!”

Как ви дойде идеята след 15 години пауза да се съберете и да направите нова песен?

-          Добра или лоша, идеята е моя. Не знам, аз не искам „да късам” с барабаните и влязох в нещо като лична битка, да видя помня ли как стават нещата. Харесвам студийната атмосфера и все пак в деня на записа бях нервен, искаше ми се да мога да се самонабия, за да се съсредоточа и да си свърша работата като хората.

В същия състав ли се събира „Афазия”?

-          Не съвсем. Процесът е текущ, но на този етап имам един нов и двама стари френдове. Да допълня, защото е важно: „Афазия” в момента не е група в нормалния смисъл на думата. По-скоро е проект. Едно име с история, което събира в себе си нови и стари приятели.

Кой кой е сега?

-          Новото хипер-мега-ултра-турбо лице е Пламен Божиков, ритъм-китарист, взех го „на заем” от пловдивските рокаджии „ZUUM”. Той се грижи и за самия запис-процес, което го прави двойно по-ценен. На практика, новата „Афазия” е в неговия компютър.

Другите две животни, които „се отчетоха” в подкрепа на новото парче, са ми отдавнашни любимци. Ники Велев е записвал клавири за „Афазия” още през 1996-та. Сега подари прекрасно интро. Обеща и още. С Михаил Ковачев също се знаем от сто години, той просто каза „окей” и заби баса. Високо ценя възможностите и на тримата…

Разкажи малко повече за новата песен, която е с работно заглавие „Different From The Love” („Различно от любовта”)?

-          Това е тежко парче желязо. Има неравноделни прогресивни пасажи, има лирика, но предимно е тресня. Една добра и пречистваща хеви-агресия с мащабна инструментална част. Освен това се очертава солидно и като времетраене – възможно е да прехвърли осем (!) минути.

На какъв етап е продукцията?

-          Записани са интро, барабани, бас и ритъм-китара. Иска ми се всичко да се получава по-бързо, но знам, че това е ненужно и вредно желание.

Дистанционната работа и фактът, че сте в различни градове, не затруднява ли работата по парчето?

-          Затруднява ме мен персонално, защото от разстояние не мога да сритам ничий задник и всички правят каквото си искат, хахаха… Но не, XXI-ви век позволява на звука да се пренася навсякъде бързо и качествено. Песента тръгна с барабаните ми и моите идеи, Пламен се поведе по тях и записа свои рифове, Мишо чу какво сме направили и записа баса… Всичко е наред.

Проектът „Афазия” има и вакантни места в момента, соло-китаристът и певеца тепърва ще ги разкрия, но не и преди да имам реален повод за това.

Трудно ли се напасват различните инструментални почерци?

-          Надявам се различните почерци да дадат красота и характер на музиката. Момчетата са „врели и кипели”, знаят кое как и защо. Вярвам им напълно.

Може ли да приемем, че новата песен ще стане основа за трети албум на „Афазия”?

-          Нов албум може да се случи само ако някой се бръкне да плати студиото. Така че, едва ли. Аз и замесените до тук искаме просто едно ново, добро, тежко и интересно рок-парче. И работим по него.

Интервю: Диана БИКОВА