Постинг
13.07.2012 22:08 -
КИТАРАТА НА НАЛБАНТОВ ОТНОВО ПРОГОВОРИ С ВИРТУОЗНО КРАСНОРЕЧИЕ
Автор: krassie
Категория: Изкуство
Прочетен: 2125 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 13.07.2012 22:10
Прочетен: 2125 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 13.07.2012 22:10
Поредният диск на талантливия китарист разбива облаци и храни сетива!
Димитър Налбантив с нов албум – това не е новина, понеже за китарният майстор музиката е въздухът, който той диша.
Албумът се нарича “Broken Clouds” („Разбити облаци”) и предлага 11 композиции. Те всички носят почерка на автора си, а почеркът, дори да еволюира във времето, което е нормално, все пак си остава професионално моделиран и лесно разпознаваем.
Слушането на диска е удоволствие – стига коефициентът ви на интелигентност да не е по-нисък от шахматна пешка. Прецизни саунд, смесване и мастеринг, плюс майсторско свирене, гонещо световните образци в китарно-инструменталния жанр.
От стартовата „Artificial Light” (“Изкуствена светлина”), през трите диаманта в плейлиста – „Blue Earth” („Синя Земя”), „More Than I Can Say” (“Повече, отколкото мога да кажа”) и “Why Do People Cry” (“Защо хората плачат”), до затварящата „Tell me My Heart” (“Кажи ми, сърце”) – без останалите парчета да са фиктивен пълнеж – преживяването е запомнящо се. Дими Налбантов се е лишил от коравите хеви-рифове, с които могат да се чупят павета и чиито шрапнели оставят драскотини в ушите, но за сметка на това е предложил многопластова, китарна поезия.
За да стигне до този албум, Налбантов попи от артистичния дух на Смолян (началото на 90-те) и Благоевград (края на същото десетилетие). Живя в Америка. Завърнал се в Асеновград, изпита на гърба си безкрайния „български преход”. Видя, чу, научи много. Не престана да следи развитието на събратята си, имали късмета да творят в „белия” свят – Вай, Малмстийн, Норъм, Сатриани.
И днес музиката му, заради всичко това или въпреки всичко, бляскава в своята цялост, прави щастливи приятелите на инструменталните китарни композиции. Приятели, които тази музика има много, защото тя е въздухът, който те дишат...
***
Димитър Налбантив с нов албум – това не е новина, понеже за китарният майстор музиката е въздухът, който той диша.
Албумът се нарича “Broken Clouds” („Разбити облаци”) и предлага 11 композиции. Те всички носят почерка на автора си, а почеркът, дори да еволюира във времето, което е нормално, все пак си остава професионално моделиран и лесно разпознаваем.
Слушането на диска е удоволствие – стига коефициентът ви на интелигентност да не е по-нисък от шахматна пешка. Прецизни саунд, смесване и мастеринг, плюс майсторско свирене, гонещо световните образци в китарно-инструменталния жанр.
От стартовата „Artificial Light” (“Изкуствена светлина”), през трите диаманта в плейлиста – „Blue Earth” („Синя Земя”), „More Than I Can Say” (“Повече, отколкото мога да кажа”) и “Why Do People Cry” (“Защо хората плачат”), до затварящата „Tell me My Heart” (“Кажи ми, сърце”) – без останалите парчета да са фиктивен пълнеж – преживяването е запомнящо се. Дими Налбантов се е лишил от коравите хеви-рифове, с които могат да се чупят павета и чиито шрапнели оставят драскотини в ушите, но за сметка на това е предложил многопластова, китарна поезия.
За да стигне до този албум, Налбантов попи от артистичния дух на Смолян (началото на 90-те) и Благоевград (края на същото десетилетие). Живя в Америка. Завърнал се в Асеновград, изпита на гърба си безкрайния „български преход”. Видя, чу, научи много. Не престана да следи развитието на събратята си, имали късмета да творят в „белия” свят – Вай, Малмстийн, Норъм, Сатриани.
И днес музиката му, заради всичко това или въпреки всичко, бляскава в своята цялост, прави щастливи приятелите на инструменталните китарни композиции. Приятели, които тази музика има много, защото тя е въздухът, който те дишат...
***
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
