Постинг
13.07.2012 22:31 -
СТОКХОЛМ В ОЧИТЕ НА КРАСИ ПАНАЙОТОВ
…просто една нова диря в шведската столица
„Ти лос виждал ли си?”
Това е популярен рефрен от още по-популярен български виц. В действителност лосът е един от символите на Швеция, ведно с трите корони, красящи и герба й, и внушителната южна кула на „Сити Хол”, и появяващи се по тишърти, флагове, флагчета и прочее изработки със сувенирна стойност. И ако „Сити Хол” привлича погледи, камери и фотоапарати и буди недвусмислено възхищение у пришълците, то Господин Лос, с мълчаливата си полудивна и полудива красота, без да иска ти напомня къде си всъщност, говори ти за спецификата и разнообразието на северните флора и фауна и държи безмълвно да подчертае, че Северът е място, на което си длъжен да окажеш почит. Заради – и не само – вековната история на шведския народ, традициите, хвърлили мостове между минало и настояще, заради Кралския двор, емблематичен в своята строга красота, или заради всичко това заедно и поотделно. Почит не такава, каквато се оказва пред гроба на починал ветеран от войната. Това е почит към живота, изпълнил в тих синхрон и разнообразие шведските площади и улици, магазини, музеи и галерии, паркове и зелени площи, които – между другото или насред основното – шведите ценят и оползотворяват в обедната си почивка, уикенда, посаме или с приятели, или семейството, седнали или полегнали със сандвич в ръце из дъхавите детелини под приветливото, дружелюбно, а не опожаряващо слънце. „Мидсамър” – това е марката на най-дългия стокхолмски ден и той е в края на юни. В този забележителен ден Швеция празнува, а денят е забележителен, не само защото Швеция празнува. Ако всяка една себеуважаваща се история си има черно и бяло, Стокхолм си има тъмно и светло. Което, за тъмното и светлото, дори не е съвсем вярно, защото около „Мидсамър” нощта е колкото да не я отпишем съвсем и е по-скоро сива. Което е едната страна на монетата, понеже в зимните месеци нещата застават на главата си, и казаното си остава вярно, но наобратно, на принципа позитив-негатив. Аз стартирах запознанството си със Стокхолм и шведите позитивно насред позитивното стокхолмско лято. За мрака, за дебелите юргани, студа и обобщено за негатива вероятно някой друг вече е разказал. Стокхолм е уникален, и такива са дните и нощите му. Ако в дългата зимнашведска нощ стокхолмчани си обещават, че ще им е последна, и че още на разсъмване ще се преместят в тропиците, след „Мидсамър” те вече не помнят обещанието си. Помнят обаче какво са, какви са и къде са, помнят пътя, който са изминали, също и този, който са изминали бащите им. И този път е достатъчно разнообразен, достатъчно добре утъпкан и достатъчно истински – реален в настоящето – за да може да предизвика интерес в пришълци като мен. Интерес, подплатен с всичко необходимо. Защото кулата на „Сити Хол”, със своите над 100 метра височина, 365 стъпала и респектиращ силует, ако не е достатъчен, то по този път пришълец като мен ще се срещне и ще се запознае със „Слюсен”- красивият транспортен възел, с „Дротнингхолм”- резиденцията на кралското семейство, свещена като времето за отдих и на Краля, и на обикновения швед, ще срещне „Скансен”, където в китните улички на острова ще види с очите си и в реално време как се изработват на ръка произведения на изкуството – било то от стъкло, керамика, дърво, платове или друго. Пришълец като мен може да напише разказ или да нарисува картина на открито, да изпие кенче бира с лице към свежестта на вятъра, водните площи и корабите. Водните площи, разрязали града на 14 острова, където вятърът се ражда и сред които живее, без да пречи на живущите редом с него…
Впрочем, ти лос виждал ли си? ***
Краси Панайотов / Юни 2012
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
